Клинично хранене
Храненето като част от лечението
Хранителният статус има пряко значение за поносимостта на онкологичното лечение, функционалното състояние и качеството на живот. Подходът включва скрининг за хранителен риск, оценка на хранителния прием, теглото, мускулната маса и силата, както и проследяване на симптомите, които могат да ограничават храненето.
Според установените проблеми се изготвя индивидуален нутритивен план с конкретни цели за енергиен и белтъчен прием, адаптиране на храненето към симптомите и при необходимост включване на медицинска хранителна подкрепа.
Оценка
Какво включва нутритивната оценка
Целта е да се установят навреме хранителният риск, загубата на мускулна маса и факторите, които ограничават приема, за да се планира подходяща и проследима хранителна намеса.
Скрининг и проследяване
Оценка на динамиката на теглото, хранителния прием, симптомите, функционалния статус и риска от недохранване при всяка визита.
Телесна композиция
Проследяване на мастната и мускулната маса и на промените във времето, с цел по-ранно разпознаване на загуба на мускулна тъкан и неблагоприятни промени в телесния състав.
Сила и функционален статус
Проследяване на мускулната сила и функционалните възможности като допълнение към теглото и телесната композиция, тъй като те дават информация за реалното физическо състояние на пациента.
Хранителен прием и дефицити
Оценка на реалния енергиен и белтъчен прием, хранителните навици и възможните дефицити, които могат да ограничат възстановяването или поносимостта на лечението.
Индивидуален нутритивен план
Определяне на практически цели за енергиен и белтъчен прием, адаптиране на храненето към диагнозата, лечението, симптомите и ежедневието на пациента.
Медицинска хранителна подкрепа
При недостатъчен прием се обсъжда включване на подходящи продукти за медицинско хранене и последващо проследяване на поносимостта и ефекта.
Контрол на симптомите при хранене
Хранителният подход се адаптира при гадене, липса на апетит, вкусови промени, мукозит, диария, запек, ранно засищане и други симптоми, които могат да намалят хранителния прием.
Хранене според симптома
Практически принципи при чести хранителни затруднения
Хранителният подход се променя според симптома. Целта е да се запази възможно най-добър прием на енергия, белтък и течности, без храненето допълнително да усилва оплакванията.
Намален апетит и намален хранителен прием
Целта е повече енергия и белтък в по-малък обем храна.
- По-малки и по-чести хранения
- Повече енергия и белтък в по-малък обем
- Обогатяване с пълномаслени млечни продукти, яйца, сирена, рикота/cottage cheese или фина извара
- Фъстъчено масло или тахан според поносимостта
- Протеинов изолат или хидролизиран протеин при необходимост
- Течните калории могат да бъдат по-лесни за прием между храненията
Ранно засищане
Обемът се разпределя в повече на брой, но по-плътни хранения.
- 5-6 малки хранения вместо 3 големи
- Хранително плътни продукти
- Избягване на голям обем течности непосредствено преди и по време на хранене
- Първо белтъчната и енергийно плътната част на храната
- Малки междинни хранения
Загуба на тегло и мускулна маса
Ранното разпознаване позволява навременна намеса.
- Ранно проследяване на теглото, силата и телесната композиция
- Едновременно увеличаване на енергийния и белтъчния прием
- Малък обем с висока хранителна плътност при ограничен апетит
- Медицинска хранителна подкрепа при недостатъчен прием
- Проследяване на ефекта и поносимостта
Мукозит и болезненост в устата
Консистенцията и температурата определят поносимостта.
- Мека, гладка и влажна консистенция
- Хладка или студена храна според поносимостта
- Без кисели, пикантни и груби храни
- Без сухи и хрупкави продукти
- Подходящи са кремове, пюрета, меки яйца, крем супи и млечни храни
- За енергийно обогатяване може да се използва гладко фъстъчено масло, пълномаслени млечни продукти и подходящ протеин на прах
Сухота в устата
Храната се овлажнява, за да е по-лесна за преглъщане.
- Сосове, бульони и кремообразни консистенции
- Овлажняване на месото и гарнитурите
- По-чести глътки течност
- Избягване на сухи храни без сос
- Меки яйца, ризото, яхнии, крем супи и млечни кремове
Затруднено дъвчене
Текстурата се адаптира според възможностите за дъвчене.
- Меки и влажни храни
- Добре омекнали меса и зеленчуци
- Пюрета, ризото, яйца, яхнии, крем супи
- Нарязване на малки части или пасиране при необходимост
- Консистенцията се адаптира според индивидуалната поносимост
Промени във вкуса
Търси се вкусов профил, който в момента е поносим.
- Експериментиране с температурата на храната
- Различни ароматни профили според поносимостта
- Пластмасови прибори при неприятен метален вкус, ако пациентът отчита полза
- Мариноване и сосове, когато няма мукозит
- Избор на алтернативни белтъчни източници, ако месото има неприятен вкус
Гадене
Приемът се разпределя в малки и по-неутрални хранения.
- Малки порции
- По-неутрални храни
- Ограничаване на много мазни и силно ароматни ястия
- Студени или охладени храни, когато миризмата на топлата храна провокира гадене
- Течности между храненията
- Постепенно увеличаване на енергийната плътност след подобряване на симптомите
Диария
Фокусът е върху поносимост, течности и електролити.
- Временно намаляване на неразтворимите фибри
- Бял ориз, картофи без кора, бяла паста, яйца, пилешко и риба според поносимостта
- Умерено количество мазнини
- Ограничаване на пържено, люто и много мазни храни
- При съмнение за вторична лактозна непоносимост - безлактозни продукти
- Достатъчно течности и внимание към електролитните загуби
Запек
Промените се въвеждат постепенно и според поносимостта.
- Постепенно увеличаване на приема на фибри, когато няма противопоказания
- Включване на овес, плодове, зеленчуци и бобови според поносимостта
- Достатъчен прием на течности
- Поддържане на физическа активност според възможностите
- При чревна непроходимост (илеус) или съмнение за такава увеличаването на фибрите не е подходящо и е необходима медицинска оценка
След операция
Хранене след операция на гастроинтестиналния тракт
Следоперативното хранене зависи от вида на операцията, остатъчната анатомия, симптомите и индивидуалната поносимост. Целта е постепенно възстановяване на приема при запазване на достатъчен енергиен и белтъчен прием.
След операция на стомаха
- Малки и чести хранения
- Внимание към ранно засищане и dumping
- Достатъчен белтък и енергия
- Индивидуално проследяване на поносимостта
След операция на хранопровода
- Малък обем
- Мека и влажна консистенция
- Постепенно разширяване на храненето
- Достатъчен белтък
След панкреатична операция
- Проследяване за екзокринна панкреасна недостатъчност, загуба на тегло и малабсорбция
- При нужда адекватна панкреасна ензимна заместителна терапия
- Нискомаслена диета не се въвежда автоматично като универсално правило
След резекция на тънко черво
- Режимът се индивидуализира според обема и локализацията на резекцията
- Отчита се остатъчната анатомия
- Отчита се наличието на малабсорбция
След колоректална операция
- Постепенно възстановяване на храненето според поносимостта
- Достатъчен белтък и течности
- Адаптиране при диария, запек или други следоперативни симптоми
Кога е необходима медицинска оценка
При значима загуба на тегло, продължително намален хранителен прием, изразен мукозит, повръщане, диария или затруднено преглъщане хранителният режим трябва да бъде индивидуално оценен. Домашните хранителни стратегии не заменят медицинската хранителна подкрепа, когато тя е необходима.