Захарта храни ли рака? Какво показва науката

Захарта храни ли рака?

Един от най-разпространените митове в онкологията е, че захарта „храни“ раковите клетки и че нейното пълно изключване от храненето може да спре развитието на тумора.

Това твърдение съдържа част от истината, но води до погрешни заключения. Раковите клетки действително използват глюкоза за своето развитие, но същото правят и нормалните клетки в човешкия организъм. Няма убедителни клинични доказателства, че спирането на захарта може да „изгладнее“ тумора или да спре неговия растеж.

Защо раковите клетки използват повече глюкоза?

Глюкозата е един от основните енергийни източници за човешкия организъм. Тя е особено важна за мозъка, а мускулите и останалите органи също я използват в зависимост от своите енергийни потребности.

Много ракови клетки обаче имат променен метаболизъм и усвояват по-големи количества глюкоза в сравнение с нормалните тъкани.

Това явление е известно като ефект на Варбург, описан от немския биохимик Ото Варбург. При него туморните клетки често разграждат глюкозата до лактат дори когато разполагат с достатъчно кислород. Този метаболитен механизъм подпомага не само производството на енергия, но и осигуряването на вещества, необходими за клетъчното делене.

Именно повишеното усвояване на глюкоза от много тумори е в основата на изследването PET/CT с FDG. При него се използва радиоактивно маркиран аналог на глюкозата, който се натрупва в тъкани с повишена метаболитна активност.

Важно е да се уточни, че това не е характерно за всички видове рак и че повишено натрупване може да се наблюдава и при възпалителни процеси.

Може ли спирането на захарта да спре растежа на тумора?

Не. Човешкият организъм поддържа концентрацията на глюкоза в кръвта в определени граници, независимо дали приемаме захар с храната.

Дори при силно ограничаване на въглехидратите черният дроб, а в известна степен и бъбреците, могат да произвеждат глюкоза от други вещества, включително аминокиселини, лактат и глицерол. Този процес се нарича глюконеогенеза.

Следователно пълното изключване на захарта от менюто не означава, че туморните клетки ще останат без глюкоза.

Освен това раковите клетки могат да използват и други хранителни вещества, включително аминокиселини и мастни киселини. Техният метаболизъм е сложен и не може да бъде блокиран чрез ограничаване на един-единствен хранителен компонент.

Означава ли това, че захарта е безвредна?

Не. Трябва да разграничаваме ролята на захарта в храненето от твърдението, че тя директно стимулира растежа на вече съществуващ тумор.

Прекомерният прием на добавени захари може да допринесе за повишен калориен прием, наднормено тегло и затлъстяване. От своя страна затлъстяването е установен рисков фактор за развитието на редица злокачествени заболявания, включително рак на дебелото черво, ендометриума, панкреаса и рак на гърдата след менопауза.

Инсулиновата резистентност, хроничното нискостепенно възпаление и промените в хормоналната регулация са част от механизмите, които могат да обяснят тази връзка.

Това обаче не означава, че консумацията на сладка храна сама по себе си води до прогресия на рака или че пълното изключване на захарта подобрява преживяемостта.

Трябва ли онкологичните пациенти да спазват диета без въглехидрати?

При повечето пациенти няма основание за подобна препоръка.

Строгите нисковъглехидратни и кетогенни режими продължават да бъдат обект на научни изследвания, но към момента няма достатъчно клинични доказателства, че могат самостоятелно да контролират онкологично заболяване или да подобрят преживяемостта.

При пациенти със загуба на апетит, гадене, ранно засищане или нарушения в храносмилането допълнителните хранителни ограничения могат да затруднят достигането на необходимия енергиен и белтъчен прием.

Това е особено важно при рак на панкреаса, стомаха, хранопровода и при други напреднали злокачествени заболявания, при които рискът от недохранване е висок.

По-големият проблем при много онкологични пациенти не е приемът на захар, а недостатъчният прием на енергия и белтъчини.

Защо недохранването е толкова опасно?

Малнутрицията и загубата на мускулна маса са чести усложнения на онкологичните заболявания. Те могат да бъдат резултат от намален хранителен прием, странични ефекти от лечението, нарушено усвояване на хранителните вещества или метаболитни промени, свързани със самия тумор.

При част от пациентите се развива ракова кахексия - състояние, характеризиращо се с прогресивна загуба на мускулна маса, която не може да бъде напълно преодоляна само чрез увеличаване на хранителния прием.

Недохранването е свързано с по-ниска физическа активност, намалена поносимост към противотуморното лечение, повече усложнения и влошено качество на живот.

Затова при пациенти, които вече губят тегло, безразборното ограничаване на въглехидратите може да бъде по-вредно, отколкото полезно.

Как трябва да се храни пациент с онкологично заболяване?

Няма универсална противоракова диета, подходяща за всички пациенти.

При хора с нормален хранителен статус обикновено се препоръчва разнообразно и балансирано хранене с достатъчно зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, качествени белтъчни източници и полезни мазнини, като се ограничава прекомерният прием на добавени захари и силно преработени храни.

При пациенти с намален апетит, загуба на тегло или мускулна маса приоритетите са различни. Основната цел е да се осигури достатъчно енергия и белтъчини, включително чрез адаптиране на храненето и при необходимост използване на специализирани медицински храни.

При наличие на диабет или изразена хипергликемия въглехидратният прием също трябва да бъде съобразен с метаболитното състояние и провежданото лечение.

Хранителните препоръки трябва да се определят според състоянието на пациента, а не единствено според диагнозата рак.

Какъв е правилният извод?

Раковите клетки използват глюкоза, но това не означава, че можем да спрем развитието на заболяването чрез изключване на захарта от храненето.

Ограничаването на прекомерния прием на добавени захари е разумна част от здравословния начин на живот. То обаче не трябва да се превръща в строга диета, която води до недостатъчен хранителен прием, загуба на тегло и мускулна маса.

При онкологичните пациенти храненето трябва да подпомага организма по време на лечението, да ограничава риска от недохранване и да съдейства за запазване на физическата функция.

Целта не е да лишим тумора от захар, а да осигурим на пациента необходимите хранителни вещества, за да понесе възможно най-добре заболяването и неговото лечение.