Ранният рак на пикочния мехур - има ли алтернатива след неуспех на BCG?

Ранният рак на пикочния мехур - има ли алтернатива след неуспех на BCG?

• Около 70-75% от пациентите с рак на пикочния мехур се диагностицират в ранен стадий, когато туморът все още не е навлязъл в мускулния слой на пикочния мехур. Това заболяване се определя като немускулно-инвазивен рак на пикочния мехур (NMIBC).
• Първата стъпка в лечението обикновено е трансуретралното отстраняване на тумора (TURBT). В зависимост от хистологичния резултат, стадия и риска от рецидив или прогресия, при пациентите с междинен и висок риск може да бъде необходимо допълнително интравезикално лечение. Един от утвърдените подходи е BCG имунотерапията, която се прилага директно в пикочния мехур.
• При част от пациентите обаче заболяването рецидивира или персистира въпреки адекватно проведеното BCG лечение. Особено важно е да се направи разлика между отделните форми на BCG неуспех, тъй като последващото поведение зависи от риска, стадия, степента на диференциация, наличието на CIS и предходния отговор към терапията.
• При BCG - неотговарящ високорисков немускулно-инвазивен карцином радикалната цистектомия остава онкологично най-сигурният стандарт за подходящите пациенти. Това обаче е голяма операция, свързана с отстраняване на пикочния мехур, последващо отвеждане на урината и съществена промяна в ежедневието и качеството на живот.
• Затова през последните години активно се развиват органосъхраняващи възможности за лечение след BCG.
• Един от най-използваните подходи е последователната интравезикална терапия с гемцитабин и доцетаксел (Gem/Doce). Двата медикамента се въвеждат директно в пикочния мехур последователно, като целта е постигане на локален противотуморен ефект при ограничаване на системната експозиция.
• Натрупаните клинични данни показват, че този подход може да осигури продължителен контрол на заболяването и запазване на пикочния мехур при част от внимателно подбраните пациенти, при които BCG терапията е била неуспешна. Gem/Doce вече присъства като възможност в съвременните международни препоръки, макар приложението му в България все още да не е широко разпространено.
• Важно е обаче органосъхраняващото лечение да не се разглежда като универсален заместител на радикалната цистектомия. Решението трябва да бъде индивидуално и да отчита риска от прогресия, характеристиките на тумора, възрастта , придружаващите заболявания и желанието на пациента. Необходимо е и стриктно последващо проследяване с цистоскопия и останалите необходими изследвания, тъй като при липса на контрол стратегията трябва своевременно да бъде променена.
• В МБАЛ „Св. София“ прилагаме интравезикална терапия с гемцитабин и доцетаксел при подходящи пациенти след мултидисциплинарна оценка и в съответствие с актуалните международни препоръки.
• Рецидивът след BCG не означава автоматично, че възможностите за запазване на пикочния мехур са изчерпани. Ключът е правилната оценка на риска и изборът на подходящото лечение за конкретния пациент.

Д-р Йордан Христов

Специалист по медицинска онкология | МБАЛ „Св. София“ - София

Консултации • Второ мнение • Клинично и онкологично хранене