Хранене след операция за рак на стомаха - гастректомия и дъмпинг

След операция за рак на стомаха - защо храненето остава част от лечението?

Успешната операция е една от най-важните стъпки в лечението на рака на стомаха. След частично или пълно отстраняване на стомаха обаче начинът, по който организмът приема, обработва и усвоява храната, се променя.

Затова възстановяването не приключва със зарастването на оперативната рана.

През следващите месеци част от пациентите започват да губят тегло и мускулна маса, засищат се след малко количество храна или развиват диария, подуване и слабост след хранене. Могат постепенно да се появят и дефицити на витамини и микроелементи.

Тези проблеми не трябва да се приемат просто като неизбежна последица от операцията. Голяма част от тях могат да бъдат установени и повлияни.

Защо храненето се променя след гастректомия?

Стомахът не е само място, в което храната престоява. Той я съхранява временно и контролира скоростта, с която тя преминава към тънкото черво.

След частична и особено след тотална гастректомия този естествен резервоар е намален или липсва. Пациентът може да приема по-малки количества храна, засища се по-бързо, а храната достига значително по-бързо до червата.

Поради това обичайните три по-големи хранения често вече не са подходящи. По-малки и по-чести порции, достатъчен прием на белтъчини и енергия и индивидуално адаптиране на храненето обикновено се понасят по-добре.

Особено внимание заслужава прогресивната загуба на тегло. След операцията известно отслабване е често, но продължаващата загуба на килограми и мускулна маса може да доведе до слабост, по-бавно възстановяване и по-трудно провеждане на последващото онкологично лечение. Съвременните препоръки поставят ранното разпознаване и лечение на хранителния риск като част от грижата за хирургичния онкологичен пациент. 

Дъмпинг синдром - когато храната преминава прекалено бързо

Един от характерните проблеми след операция на стомаха е дъмпинг синдромът.

Различаваме ранен и късен дъмпинг и макар да са свързани с храненето, механизмът и симптомите им са различни. 

Ранен дъмпинг

Обикновено се появява скоро след хранене, най-често в рамките на първия час.

Храната преминава бързо в тънкото черво. Това води до преразпределение на течности към чревния лумен и освобождаване на различни чревни хормони.

Пациентът може да усети сърцебиене, изпотяване, слабост, зачервяване, подуване, коремни спазми или диария. При по-тежки прояви може да има спадане на кръвното налягане и силна необходимост пациентът да легне след хранене. 

Късен дъмпинг

Късният дъмпинг обикновено се появява 1-3 часа след хранене.

Бързото постъпване и усвояване на въглехидратите води до рязко повишаване на кръвната захар и силно отделяне на инсулин. Впоследствие кръвната захар може да спадне прекомерно.

Тогава се появяват треперене, изпотяване, глад, сърцебиене, отпадналост, замайване и затруднена концентрация. В основата на късния дъмпинг стои именно тази реактивна хипогликемия. 

Как се лекува дъмпинг синдромът?

Първата стъпка е промяна в начина на хранене.

Обикновено се препоръчват по-малки и по-чести хранения, ограничаване на бързоусвоимите въглехидрати и сладките напитки, достатъчно белтъчини и фибри и избягване на прием на големи количества течности заедно с храната. 

При късен дъмпинг, който не се контролира достатъчно с хранителния режим, акарбозата може да забави усвояването на въглехидратите и да намали последващата хипогликемия.

При тежък или персистиращ дъмпинг, който не се повлиява от хранителните промени и подходящата медикаментозна терапия, могат да се използват соматостатинови аналози. Те могат да повлияят както ранните, така и късните прояви на синдрома.

Панкреасна недостатъчност след операция на стомаха

Има и друга причина пациентът да отслабва въпреки привидно достатъчния прием на храна.

След гастректомия при част от пациентите се развива екзокринна панкреасна недостатъчност. Панкреасът може да произвежда ензими, но след променената анатомия и преминаването на храната през храносмилателната система те невинаги се срещат с нея в правилния момент и в достатъчно количество.

Резултатът е нарушено храносмилане и усвояване, особено на мазнините.

Характерни признаци са мазни или трудно отмиващи се изпражнения, диария, подуване, газове, коремен дискомфорт и продължаваща загуба на тегло. С времето могат да се развият и дефицити на мастноразтворимите витамини A, D, E и K.

При доказана или силно подозирана екзокринна панкреасна недостатъчност се използва панкреасна ензимна заместителна терапия (PERT), която се приема с храната. Европейските препоръки разглеждат PERT като лечение и на панкреасната недостатъчност след операции на горния гастроинтестинален тракт. 

Не трябва да забравяме и витаминните дефицити

След гастректомия дългосрочно трябва да се следи не само теглото.

Особено след пълно отстраняване на стомаха се нарушава нормалното усвояване на витамин B12 поради липсата на intrinsic factor. Могат да се развият и дефицити на желязо, фолиева киселина, витамин D и калций, както и други хранителни дефицити в зависимост от операцията, хранителния прием и наличието на малабсорбция.

Те невинаги дават симптоми в началото. Затова периодичното лабораторно проследяване е по-добрият подход от изчакването да се появят анемия, изразена умора или други прояви.

Какво трябва да следим след операцията?

Хранителната оценка след гастректомия не се свежда само до въпроса „Колко килограма сте?“.

Има значение колко тегло е загубено и за какъв период, какъв е реалният прием на храна, има ли загуба на мускулна маса и сила, дъмпинг, диария, стеаторея или ранно засищане. При необходимост се изследват и конкретни витаминни и минерални дефицити.

Целта не е пациентът просто да възстанови определен брой килограми. По-важно е да се запазят мускулната маса, физическата активност и възможността организмът да понесе последващото противотуморно лечение.

Комплексната онкологична грижа не приключва с операцията. След гастректомия правилното хранене, ранното разпознаване на дъмпинг синдрома, панкреасната недостатъчност и хранителните дефицити са част от самото лечение.

Д-р Йордан Христов

Специалист по медицинска онкология | МБАЛ „Св. София“ - София