Рак на панкреаса - защо хранителната оценка трябва да започне още при диагнозата?

Рак на панкреаса - защо хранителната оценка трябва да започне още при диагнозата?

При рак на панкреаса отслабването често започва много преди първия курс на химиотерапия. Понякога именно необяснимата загуба на тегло е един от симптомите, които предхождат поставянето на диагнозата.
Голяма част от пациентите вече са загубили тегло към момента на диагностицирането, а при някои загубата е значителна. Проблемът обаче не се изчерпва с килограмите. Заедно с мастната тъкан може да се губи и скелетна мускулатура, което постепенно води до намаляване на силата и физическата активност.
Затова при рак на панкреаса хранителната оценка не трябва да започва едва когато пациентът е видимо отслабнал. Тя има място още при поставянето на диагнозата и преди започване на противотуморното лечение.
Защо пациентите с рак на панкреаса отслабват?Намаленият апетит, болката, гаденето, ранното засищане и общата отпадналост могат да ограничат количеството храна.
Самият тумор може да наруши нормалната функция на панкреаса и усвояването на хранителните вещества. Успоредно с това хроничното възпаление и промените в обмяната на веществата могат да ускорят разграждането на мастна тъкан и мускулатура.
Именно тази комбинация прави хранителните проблеми при панкреасния карцином по-сложни.
Пациентът може да полага усилия да се храни, но въпреки това да продължава да отслабва. В други случаи приемът постепенно намалява, без това да бъде забелязано навреме. Затова съветът просто „трябва да ядете повече“ често не е достатъчен.
Недохранване, саркопения и кахексия не означават едно и същоНедохранването възниква, когато организмът не получава или не усвоява достатъчно енергия и хранителни вещества.
Саркопенията е свързана със загуба на мускулна маса и функция. Тя може да присъства дори при пациент с нормално или по-високо телесно тегло и затова невинаги може да бъде разпозната само по кантара.
Раковата кахексия е по-сложен синдром. При нея загубата на мускулатура се дължи не само на недостатъчния прием на храна, но и на възпалителни и метаболитни промени, свързани със заболяването.Това е и причината кахексията да не може да бъде овладяна единствено чрез увеличаване на калориите.
Как хранителният статус влияе върху лечението?Загубата на тегло и особено загубата на мускулна маса не са свързани само със промяна във външния вид на пациента.
Недохранването и саркопенията при пациентите с рак на панкреаса са свързани с по-лошо качество на живот, повече усложнения и по-трудно провеждане на противотуморното лечение.
Пациент, който започва лечението вече значително отслабнал, разполага с по-малък телесен резерв, ако по време на терапията се появят гадене, диария, инфекция, мукозит или временна загуба на апетит.
Затова целта не е просто пациентът да „не отслабва“. Стремим се да запазим хранителния статус, мускулната маса, физическата функция и възможността за оптимално провеждане на онкологичното лечение.
Панкреасната недостатъчност често остава недооцененаПанкреасът произвежда ензимите, необходими за разграждането на храната. При тумор на панкреаса тази функция може да бъде нарушена поради засягане на самата жлеза или запушване на панкреасния канал. Проблемът може да се появи и след хирургично лечение на панкреаса.Тогава част от хранителните вещества, особено мазнините, не се разграждат и усвояват нормално.Пациентът може да има подуване, газове, коремен дискомфорт, диария, обемисти или мазни изпражнения, но понякога единствената следа е продължаващата загуба на тегло въпреки привидно достатъчния прием на храна.
Нелекуваната екзокринна панкреасна недостатъчност може допълнително да задълбочи недохранването и загубата на мускулна маса. Когато е налице, лечението включва панкреасна ензимна заместителна терапия (PERT), която се приема заедно с храната. Дозата трябва да бъде съобразена с храненията и да се коригира според симптомите и ефекта от лечението.
Какво включва хранителната оценка?При първоначалната оценка има значение колко килограма са загубени и за какъв период, как се е променил хранителният прием и има ли симптоми, които пречат на нормалното хранене.
Необходимо е да се обърне внимание и на мускулната маса и функция, както и на признаците за нарушено храносмилане и панкреасна недостатъчност.
Съвременните препоръки на ESPEN насърчават редовната оценка на хранителния прием, промяната в теглото и риска от недохранване още от момента на поставяне на онкологичната диагноза. При установен риск следва по-подробна хранителна оценка и своевременно започване на подходяща подкрепа.Така не се чака пациентът да загуби значителна част от теглото и мускулатурата си, преди да бъдат предприети действия.
Какво можем да направим?Подходът зависи от причината за отслабването.
При един пациент основният проблем може да бъде липсата на апетит. При друг - панкреасната недостатъчност. При трети едновременно се наслагват намален хранителен прием, системно възпаление и загуба на мускулатура.
Затова хранителната терапия трябва да бъде индивидуална.Тя може да включва адаптиране на хранителния режим, осигуряване на достатъчен прием на белтъчини и енергия, лечение на симптомите, които ограничават храненето, правилно дозирана панкреасна ензимна терапия и при необходимост използване на специализирани медицински храни.Когато състоянието на пациента позволява, физическата активност също има значение за запазването на мускулната маса и функция.
Хранителната грижа започва заедно с онкологичното лечениеПри рак на панкреаса лечението на тумора и грижата за хранителния статус трябва да вървят паралелно.
Оценката на теглото, мускулната маса, хранителния прием и панкреасната функция още в началото позволява проблемите да бъдат разпознати във време, когато имаме по-голяма възможност да им повлияем.
Не трябва да чакаме пациентът да стане видимо недохранен, за да започнем хранителна подкрепа. При рак на панкреаса тя е част от комплексното лечение още от момента на диагнозата.