Статии

Онкологично лечение · 13 септември 2026 г.

Химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия и ADC - каква е разликата?

Химиотерапията, имунотерапията, таргетната терапия и ADC действат по различен начин. Каква е разликата между тях и защо изборът на лечение зависи от биологията на конкретния тумор?

Д-р Йордан Христов

Видове медикаментозно лечение

Когато говорим за медикаментозно лечение на рак, много пациенти използват „химиотерапия“ като общо название за всички противотуморни лекарства. В съвременната онкология обаче използваме различни групи лекарства, които атакуват тумора по различен начин.

Най-често пациентите срещат понятията химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия и антитяло-лекарствени конюгати (ADC).

Тези лечения не са взаимозаменяеми. Изборът зависи от вида и стадия на заболяването, характеристиките на самия тумор, проведеното до момента лечение и състоянието на пациента.

Химиотерапия

Химиотерапията въздейства върху процесите, чрез които клетките се делят и размножават. Тъй като туморните клетки обикновено имат интензивно делене, те са особено чувствителни към този тип лечение.

Химиотерапията обаче засяга и част от нормалните клетки, които се обновяват бързо - например тези в костния мозък, космените фоликули и лигавицата на стомашно-чревния тракт. Това обяснява част от познатите нежелани реакции като спад на кръвните клетки, гадене, диария, възпаление на лигавиците или косопад. Те са различни при отделните лекарства и не се наблюдават задължително при всеки пациент.

Имунотерапия

Имунотерапията действа по съвсем различен начин. Туморните клетки могат да използват механизми, чрез които потискат имунния отговор срещу себе си. Най-често използваните имунотерапии блокират част от тези механизми и позволяват на имунната система отново да разпознава и атакува раковите клетки.

Имунотерапията не е подходяща за всеки тумор. При някои заболявания са необходими допълнителни изследвания като PD-L1 или MSI/dMMR, а при други решението зависи от стадия, линията на лечение и конкретния тип рак.

Нежеланите реакции също са различни от тези при химиотерапия. Активираната имунна система понякога може да засегне нормални органи и да предизвика възпаление (автоимунна реакция) на щитовидната жлеза, кожата, червата, черния дроб или белия дроб.

Таргетна терапия

При таргетната терапия се използват основно два типа лекарства - моноклонални антитела и малки молекули. Те са насочени към конкретни мишени, свързани с растежа и оцеляването на раковите клетки - например определен рецептор, ензим, белтък или сигнален път, активиран в резултат на генетична промяна в тумора.

Затова преди започване на такова лечение често се налага допълнително изследване на туморната тъкан. HER2, EGFR, BRAF, ALK, FGFR и BRCA са само част от характеристиките, които могат да имат значение при различните онкологични заболявания. При определени пациенти се извършва и по-широко молекулярно изследване чрез NGS в търсене на подходяща таргетна терапия за болестта.

ADC - съчетание между таргетна терапия и химиотерапия

Антитяло-лекарствените конюгати (ADC) прецизността на таргетната терапия с клетъчната токсичност на химиотерапията.

Антитялото разпознава определена молекула върху раковата клетка и се свързва с нея. Към него е прикрепена химиотераповтична молекула, която по този начин се доставя по-насочено към клетките, носещи съответната мишена (рецептор).

Такива терапии вече се използват при различни онкологични заболявания, като сред познатите мишени са HER2, TROP2 и Nectin-4.

ADC не трябва да се възприемат като „химиотерапия без странични ефекти“. Те също могат да причинят нежелани реакции, като профилът им зависи от конкретния медикамент.

Как се избира правилното лечение?

Решението не се определя единствено от това къде се намира туморът. Значение имат хистологичният тип, стадият, молекулярните характеристики, предходните терапии, съпътстващите заболявания и общото състояние на пациента.

Понякога тези лечения се използват самостоятелно, понякога последователно, а в други случаи се комбинират - например химиотерапия с имунотерапия.

Затова няма терапия, която по принцип да е „по-силна“ или „по-добра“ от останалите.

Най-доброто лечение не е непременно най-новото. То е най-подходящото за конкретния тумор и конкретния пациент.

Д-р Йордан Христов
Специалист по медицинска онкология, МАБЛ Св София

химиотерапияимунотерапиятаргетна терапияADCлечение на ракпротивотуморно лечениеперсонализирана медицинабиомаркеримолекулярни изследванияNGS

Медицинска бележка

Текстът е с информационен характер и не замества консултация с лекуващия онколог. Лечебният план се определя индивидуално.